Любов и дълг в VI песен на „Илиада”

 

            Поемата „Илиада” е едно от най-значимите древногръцки произведения. В нея Омир представя начина на мислене и поведение на древния грък, неговия характер, бит, култура и начин на живот през последната година на Троянската война. В сюжета на произведението преобладават сложни и заплетени конфликти, силни чувства – дълг, любов, мъка, гняв. Макар и военните сцени да преобладават, не липсва и представяне на мирния живот на древните. Едно такова описание е срещата между най-могъщия троянски воин Хектор и неговата съпруга Андромаха.

Тази среща е дълго чакана от двамата съпрузи. Те са щастливи, че отново са заедно, макар че може да е за последен път. В техните думи и жестове прозира искрената им обич и привързаност един към друг. Всеки от тях мисли за благото на другия, стреми се той да бъде щастлив. Но на тази искрена и чиста любов се противопоставя съзнанието за дълг към родината, чувството за отговорност и готовността за саможертва. Противоречивите чувства влизат в конфликт, карайки героите да избират.Но този избор донякъде е предопределен от разбирането на древните гърци за достойнство и смелост. Хектор вече е решил, той ще направи това, което е редно – да се сражава в първите редици на войската. Двамата влюбени потискат своите чувства и желания в името на благото на народа. Андромаха, леейки горещи сълзи, и Хектор са принудени да се разделят, защото дългът е на първо място. Драматичността на ситуацията и трагизмът в VI песен достигат връхната си точка, когато Хектор и съпругата му, взела детето им на ръце, се сбогуват, знаейки, че това е може би последната им среща.

Силата на любовта между Хектор и Андромаха проличава още преди  описанието на самата среща между тях. Двамата съпрузи са нетърпеливи да се видят. В желанието си да научи нещо, Андромаха отива при Скейските порти, докато Хектор я търси в техния дом:

Бързо пристигна тогава във своя дворец многолюден,

но белоръка, добра Андромаха дома не намери

…………………………………………………………………………………………..

…но се отправи към градската кула, когато научи

колко троянците страдат, каква е ахейската сила.

…………………………………………………………………………………………..

Тъй икономката каза, а Хектор изскочи от къщи.

            Тези цитати ясно показват желанието на влюбените да се видят. Може би е минало много време от последната им среща. Хектор е уплашен, че няма много време, преди да трябва да се върне на бойното поле, а Андромаха е притеснена за съпруга си, страхува се, че няма да го види повече. Тази припряност, това бързане, характерно за двамата, е в резултат от тяхната силна любов, всеки от тях се стреми към другия. Цялото това „гонене” повишава още повече драматичността и напрежението в произведението.

Любовта, която свързва Хектор и Андромаха проличава ярко непосредствено по време на срещата между тях. Когато най-после се откриват при Скейските порти, те са изключително щастливи, че отново са заедно. И двамата осъзнават, че това сигурно е последната им среща, и двамата изпитват жал и състрадание един към друг. Но най-силното чувство, което ги свързва, е любовта. Те не я изразяват бурно, но тяхната обич си личи в жестовете и думите им. Трогателни са увещанията на любящата съпруга, нейният отчаян опит да предпази съпруга си от опасността за живота му:

Тя за ръката го хвана и думи такива му рече:

„Хекторе, клети! Погубва те твоята храброст.”

            Хектор също не скрива своите чувства, макар и раздвоен между любовта и дълга: Особено характерно е нежното обръщение към Андромаха:

Мила съпруго, това и за мене е грижа голяма.

            А когато любимата не може да скрие своята мъка, Хектор страда заедно с нея и се опитва на свой ред да я успокои, да я предпази от страданието, доколкото това е възможно:

Хектор това забеляза и жал му обхвана душата,

нежно с ръка я погали и думи такива й каза:

„Свидна!Недей изтезава сърцето си с толкова горест!

            Тези характерни жестове и обръщения един към друг на двамата герои носят в себе си и любов, и болка. Хектор е длъжен да замине, той трябва да даде пример на останалите войници.Андромаха добре осъзнава това, но с последни сили се опитва да пробуди жал в сърцето на мъжа си. За да го спре, да го запази за себе си, да го предпази от смъртта, тя му припомня съдбата на семейството си:

Мъки ме чакат, а нямам ни татко, ни майка почтена.

С копие тежко Ахил богоравен прониза баща ми.

…………………………………………………………………………………………..

Хекторе,ти си ми всичко: и татко, и майка почтена,

ти си ми брат и съпруг неразделен във възраст цветуща!

            Единственото, което Андромаха има, е съпругът й. Той е единствената й опора в тежките дни и тя знае, че ако го загуби, ще остане напълно сама, няма да има кой да я защити. Но дори и тогава не проявява краен егоизъм, не мисли само за своето благо. Тя добре осъзнава, че дългът за Хектор стои над всичко и се опитва да намери компромисен вариант: предлага му да не излиза на бойното поле, а да води битката от градските стени.  Но синът на Приам не може да изостави войската, той трябва да вдъхва сила и смелост на троянските воини, да им дава добър пример:

Мила съпруго, това и за мене е грижа голяма,

но ме е срам от троянци и дългополи троянки,

ако избягам далече от битката като страхливец.

Мен не ми дава сърцето, понеже съм свикнал да бъда

винаги доблестен, пръв със троянци да влизам във боя.

            Това изказване на Хектор показва добре известното мислене на древногръцките воини.За тях дългът е на първо място, най-напред се мисли за благото на народа, а след това – за личните чувства. За най-могъщия сред троянците е немислимо да избяга като страхливец, да разочарова Троя. Но може би главната причина, поради която той се връща на бойното поле, е за да защити съпругата си и невръстното си дете, символ на тяхната любов:

Толкова мен не ме плаши троянската бъдеща мъка,

нито съдбата на майка Хекуба и царя Приама,

нито на моите братя, които, безбройни и храбри,

скоро ще бъдат свалени в прахта от мъжете враждебни,

колкото твоята участ, когато незнаен ахеец

плачеща ще те откара, отнел свободата ти скъпа.

            В случая двете чувства любов и дълг са в хармония. Хектор обича жена си и е негов дълг да я защитава и брани. Именно затова той избира да се върне в боя. Андромаха го разбира и макар че е натъжена, го подкрепя. Тя уважава неговото решение дори и да мисли, че не е правилно. Накрая двамата влюбени се разделят, скърбящи един за друг, защото това може би е тяхната последна среща.

VI песен е една от малкото в „Илиада”, в която не виждаме героите на бойното поле. Но това е и една от най-драматичните песни. В нея откриваме конфликт на чувства, любовта и дългът се противопоставят, карайки Хектор да направи може би най-важния избор в живота си. Трагизмът и обречеността в образите на Андромаха, Хектор и детето илюстрира колко жестока е войната и колко важен е дългът за древните гърци. Заради него хората са се отказват от своите желания. В сцената на раздялата между Хектор и Андромаха не е по- различно – суровите изисквания на дълга, изглежда, са по-силни от всичко, дългът изисква да бъде пожертвано и най-святото чувство – любовта.

Изготвил: Кристияна Кунчева IX a

Ахил – воинът и човекът

Ива Б. Иванова 9 „А” клас

 

В поемата „Илиада” Омир разкрива важни страни от бита и душевността на древните гърци, като военните сцени заемат по-голямата част на епическото изображение на Троянската война, но присъстват и сцени на мирния живот и бит, които рязко контрастират с тях.
В „Илиада” централен е образът на Ахил – най – великият герой на ахейците. Ахил е сложна и противоречива личност. Той е известен със своята жестокост и безмилостност в битките и с буйния си нрав. В цялото произведение е изобразяван като свиреп воин, но в редица случаи на преден план изпъква неговата човечност и тогава го виждаме като чувствителна и лесно ранима личност, като добър другар и благороден човек. Така е и в Двадесет и четвърта песен, където особено ярко се проявява човечността на героя. Когато Приам, бащата на мъртвия Хектор, отива при Ахил, молейки го за тялото на сина си, Ахил го съжалява, сещайки се за собствения си баща, и се отнася с уважение и нескрито възхищение към него като към по-възрастен. Връща му тялото на Хектор и му предлага храна и подслон, а също така и кратко прекратяване на войната, за да може старецът да отнесе тялото на мъртвия си син в Троя и да го погребе както подобава. Това отношение, породено от уважението и възхищението към Приам, разкрива  човечността на Ахил.
Ахил, великият и безстрашен ахеец с божествен произход, различаващ се от другите с изключително избухливия си нрав , конфликтен характер и жажда за кръв и отмъщение, е представен като по-милостива личност към края на „Илиада” – в Двадесет и четвърта песен. В произведението той влиза в конфликти и спорове с цар Агамемнон, отправя заплахи към бог Аполон и живее, за да отмъсти на Хектор за това, че е убил Патрокъл – неговия близък приятел.  След като отнема живота на Хектор, Ахил жестоко се гаври с трупа му, забравил за всякаква милост. В тази ситуация пред нас е воинът – жесток и безмилостен, готов да прекрачи границите на допустимото, за да удовлетвори жаждата си за мъст.
В Двадесет и четвърта песен обаче, при срещата на Ахил и Приам, бащата на Хектор, Ахил се проявява като Човек. Великият воин е възхитен от смелостта на стареца, който без страх влиза в шатрата на врага:
Скришом пристъпи великият старец Приам към Ахила,
Па коленете му хвана, целуна му кротко ръцете,
Зли, мъжегубни, които безброй синове му убиха.
След като Приам моли Ахил да си спомни за баща си Пелей, който също страда за чедото си и се притеснява за него , докато е на бойното поле, у воина се заражда мъка. – „Каза така и навея в Ахила печал по баща му.” Така старецът буди съжаление в душата на Ахил и той започва да изпитва съчувствие към него.

Думите, с които Пелеевият син се обръща към Приам, и жестовете му също са израз на уважение и възхищение към стареца, а да се уважават възрастните хора също е голяма добродетел.  Ахил го нарича „клетнико”, „старче”, „старче почтени”:
Клетнико! Колко страдания ти си понесъл в сърцето!
Как се реши сам- самичък да дойдеш във стана ахейски,
Тук, пред очите на същия, който мнозина юначни
Твои чеда е погубил? Сърцето у теб е желязно.
Тези реплики доказват възхищението на героя към Приам.
Старче почтени, синът ти е върнат тъй, както желаеш.
Той на носило е легнал и щом се покаже зората,
Ти ще го видиш и вземеш.
Фактът,че Ахил връща Хектор на баща му, измит и намазан с елей, а също така и че предлага на Приам вечеря и го подслонява, доказва, че е добър и милостив човек:
Старче Приаме! Да бъде тъй, както ти сам настояваш!
Битката спирам за толкова време, за колкото искаш!
Ахил прекъсва битката, за да може Приам спокойно да погребе сина си и да го дари с необходимата почит. Всички тези действия представят воина Ахил като състрадателен и милосърден човек, което до известна степен влиза в противоречие с представата за него допреди Двадесет и четвърта песен. Факт е обаче, че той има и добри качества и човечността е едно от тях.
В Двадесет и четвърта песен на „Илиада” свирепият воин, живеещ за отмъщението, Ахил, е представен в друга светлина – проявява човечност и милосърдие, отнасяйки се с уважение към Приам и връщайки му тялото на Хектор.

Гергана Иванова 9и клас

Ахил и Терсит- герои антиподи

Във военната поема на Омир „Илиада” се разглежда последната десета година от великата Троянска война, като основна роля се отрежда на героя  Ахил – на неговия гняв, темперамент, величие и сила; но също така се запознаваме с много други и различни герои- смело- безразсъдни( Хектор, Патрокъл), хитро- пресметливи( Одисей), мнимо- смели (Терсит).
Един от най-ярките образи в Омировата епопея  е този на богоравния  Ахил,  чийто антипод е страхливият шут Терсит. Те са пълна противоположност като външен вид, произход, характер, лични качества и темперамент. Коренно различни са и причините за участието им във войната, както и техният принос за изхода на битките. Докато божественият Ахил е олицетворение на морал и нравственост, на честност, слава и достойнство, то Терсит е алчно нищожество със злобно сърце. Ненапразно боговете до последно не изоставят Ахил, помагат му и го напътстват, а Терсит си остава един от незабележимото множество. Пелеевият син е уважаван и почитан от войската си, а неговият антипод Терсит е осмиван, подиграван и унижаван.
Една от разликите, която прави Ахил и Терсит герои антиподи, е тяхната външност. Представа за впечатляващата физика на Пелеевия син добиваме от умело употребените епитети, сравнения, описания на подвизите му. Ахил е „божествен”, „богоравен”, „бързоног”, достоен да бъде наричан „най-страшен от всички герои”, сравняван e винаги с най- красивите и силни животни: лъв („А пък Ахил като лъв се завтурна навън от вратата.” (24; 573), кон („Както препуска жребец, с колесница победа донасящ,/ който стремглаво лети по полето, подскачайки леко, ” (22; 23-24), сокол („Както планински сокол-хищник, най-бързолетната   птица,” (22; 139). Като пълна негова противоположност Омир ни представя гърбавия, нисък, плешив, грозен шут Терсит, един от хилядите обикновени войници:
Между дошлите при Троя ахейци той беше най-грозен:
с гърбица, куц, кривоглед, раменете му хилави бяха,
вгънати силно навътре и сведени чак до гърдите.
Имаше остра глава само с няколко щръкнали косми.

(2; 216-219)
Коренната противоположност между Ахил и Терсит се откроява още в техния произход и в отношението на боговете към тях. Ахил е Зевсов любимец не само заради божественото си потекло- син на морската богиня Тетида и смъртния цар Пелей, но и за това, че се е родил вместо този, който би могъл да свали върховния бог от власт.  Освен това за мирмидонеца се грижат две от най-могъщите богини- Хера и Атина:

А совоока богиня Атина така му отвърна:

„Аз от небето се спуснах да спра яростта ти безмерна,

стига да слушаш. Изпрати ме тук белоръката Хера,

пазеща двама ви с обич сърдечна и грижа еднаква.

(1; 206-209)

Ахил се вслушва в съветите на боговете, той ги почита и им се подчинява, както подобава на всеки мъдър човек:
„Трябва, богиньо, и тебе, и Хера сега да послушам
въпреки моята ярост: това по-полезно ще бъде.
Който безсмъртните слуша, и те благосклонно го слушат.“
(1; 216 – 219)
Освен всичко друго последният стих прозвучава като сентенция и формулира една истина, в която е изкристализирала висшата мъдрост на древния грък.
За разлика от Ахил Терсит е герой с неизвестен произход. В критическата литература се срещат различни мнения относно родословието на героя, но онова, което е безспорно, е, че докато всички останали герои в „Илиада”, включително и Ахил, са представени чрез принадлежността си към някой известен род, чрез своите славни предци, то за Терсит не е казано нищо такова. Ахил е „синът Пелеев” или „Пелид”, Аякс е „Теламонов” или „Теламонид”, Агамемнон и Менелай са „двамата братя Атриди” и т.н., а Терсит е, образно казано, ничий. Дори името му не звучи като собствено име, а по-скоро като прякор и то с подчертано пейоративно (отрицателно, принизяващо) значение: Терсит идва от гръцкото „терзос”, което означава „дързък”, „нагъл”, „нахален”. Разбира се, този „глупав дърдорко”, както го нарича Одисей, преди да го набие и да го постави на мястото му, е незабележим за боговете; той е един от тълпата невзрачни войници.
Терсит е абсолютен антипод на Ахил и като характер. Ахил притежава безспорно най- противоречивия характер от всички герои- спокоен и разсъдлив, когато трябва да убеждава, но готов дори да убива, за да защити честта и достойнството си, непокорен към човешките неправди, но добър дипломат – опитва  се да укроти заслепения от гняв Агамемнон, разумно преговаря и предлага взаимноизгодни решения:
Хайде върни Хризеида на бога, а всички ахейци
тройна, четворна награда на теб ще дадем, ако само
Зевс ни помогне да сринем добре укрепената Троя.

(1; 127- 129)
Но  когато бива несправедливо унизен, публично обиден и опозорен, той честно и открито казва това, което наистина мисли:
Користолюбецо алчен, облечен в безсрамие нагло!(…)
(1; 149)
Все пак със теб, кучеоки, потеглихме в твоя угода, (…)
(1; 158)
Ах ти, пияницо, с кучи очи и сърце на кошута!
Смелост ти никога нямаш да тръгнеш с войската за битка,
ни на засада да идеш с най-храбрите между ахейци.
Гибел жестока на тебе се струва такава постъпка! (…)
(1; 225-228)
Цар тунеядец, страхливец! Ти хора нищожни владееш!
(1; 231)
След кратко раздвоение е готов дори да извади меча си и да убива, но да защити своята чест. Мъжеството му се проявява именно в това, че сразява противника си със справедливи думи и гордо се оттегля от двубоя. Смъртно наранен в душата си, жестоко обиден и унизен, Ахил предава с достойнство честно завоюваната си награда. Не позволява на никого от войниците да стане свидетел на сълзите му. Единствената, пред която излива насъбралата се в сърцето му горчивина, е майка му – великата богиня Тетида. Пред нея изплаква мъката си , но не за да търси състрадание и утеха, а защото жадува за отмъщение. Най– важното в живота на героя е почитта на другите („Зевс олимпийски, но той не зачете ме с никаква почит”(1; 354)), най-много го боли за нараненото му достойнство. Ахил е твърде честолюбив, за да се подчини на Агамемнон. Затова няма да има примирие, докато врагът му не признае своята грешка, без значение, че заради това ще загинат невинни воини. Ето защо той се обръща към своята майка и иска от нея тя да помоли Зевс да даде временни победи на троянците, за да могат всички да разберат колко непочтително е постъпил спрямо него Агамемнон и колко необходим е той на ахейската войска:
нека поиска да бъде помощник добър на троянци
и да притисне ахейци дори до морето при стана.
Гинейки, нека те всички узнаят какъв им е царят,
своята грешка да види и сам Агамемнон всевластен,
който жестоко обиди най-храбрия между ахейци.
(1; 408- 412)
Антиподът на Ахил, уродливият Терсит, е представен като жалък и страхлив, дребнав и завистлив, търсещ слава и признание, като ругае и хули водачите, „смел” само на думи, способен да воюва единствено чрез злобни и коварни слова. Сам страхливец в душата си, той  подбужда и другите към предателство: „Нека си тръгнем със кораби в къщи, а той да остане”(2; 236). Терсит грозно обижда великия Агамемнон, но не е готов да извади меча си , за да се защити. Понася позорно укорите и ударите на Одисей; разтреперан, сгърчен и смирен, той не се срамува да се разплаче пред всички: „Сви се Терсит и започна да плаче със сълзи обилни”(2; 266). Достоен е единствено за името си, но не и за честта да бъде воин.
Различните подбуди на Ахил и Терсит за участието им във войната са още едно доказателство, че са герои антиподи. Ахил се обрича на сигурна смърт, но с ясното съзнание, че това ще му донесе велика слава. Той е войник на честта, предпочел краткия, но достоен живот пред спокойствието и срама, той не ламти за богатства, а за победи и слава:
Щом си ме, майко, родила да имам живот кратколетен,
с чест да ме беше поне увенчал далногръмецът мощен,
Зевс олимпийски, но той не зачете ме с никаква почит.
(1; 352-354)
Сам могъщият Агамемнон с право го нарича „най-страшен от всички герои”-всички троянци се страхуват от него, единствен Хектор се осмелява да му се опълчи. Участието на Ахил в битката има огромно значение за изхода на войната- без него тя не може да бъде спечелена. Сребролюбецът Терсит се интересува само от дребната плячка и е готов при първа възможност позорно да отплава към родината си; неговите „ценности” в живота са алчността, предателството и омразата. Неговата „сила” е  коварният му език и  злобното му сърце, страшни неща стават и в душата му („който в душата си въдеше разни слова непристойни,/ дързостно все предизвикваше свади без повод с царете,/  стига това да разсмива събраните много аргийци.” (2; 213-215). Ахил е почитан и уважаван, защото е достоен воин и винаги се отнася справедливо към подчинените си („Вий, глашатаи, вестители божи и хорски, здравейте!/ Близо елате, че вие не сте ми виновни за нищо.(1; 334-335).  Неговият антипод Терсит е силен на думи, но напълно неспособен да се бие и защити като мъж, готов е дори да се разплаче, когато по- силен се изправи срещу него. Терсит е презиран, осмиван и отхвърлен от войниците поради низостта си и грозното си сърце.
Единственото общо между двамата е, че се опълчват на могъщия Агамемнон, но безстрашният Ахил не се колебае да извади меча си срещу него, докато страхливият Терсит не смее дори да се доближи- гръмко ругае и кряска, но отдалече.
С неповторимия си изказ и талант Омир успява да ни върне години назад, за да станем свидетели на битките, радостите  и скърбите на великите герои от Троянската война. С неподправеното си майсторство авторът прави всички нас съпричастни с гнева и скръбта на несправедливо обидения божествен герой Ахил, но също така и ни кара да се чувстваме и омерзени от недостойното държане на Терсит. Силата, достойнството и красотата са били винаги и ще останат синоними на мъжество и величие, докато слабостта и грозната душа ще предизвикват винаги презрението ни.

0 Responses to “ученически текстове”



  1. Вашият коментар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s





%d bloggers like this: