Харакири 2 или отново за програмата по литерагура за 11. и 12. клас

Като е казал човек „а”, трябва да каже и „б”… Така, де!

Проблемът всъщност не опира толкова до това дали и доколко темата за смъртта е подходяща или не за аудиторията на днешните единадесетокласници и дванадесетокласници. Не опира и до разликите в историческия и всякакъв друг контекст. Това не може да бъде аргумент, защото, сами разбирате,  по тази логика от програмите по литература би трябвало да отпадне почти всичко и там да се настани чалгата, тъй близка до манталитета, душевните и физиологични нагласи на днешните тинейджъри и младежи, та и на голяма част от техните родители, комай… Същинският проблем е в липсата на алтернатива на темата за смъртта.
Да се върнем пак към Ботев. Какво ни чака след „Майце си”?
„Към брата си” – едно „преходно” стихотворение, в което лирическият герой дава израз на копнежа си да открие идеен и духовен събрат, с когото да се посветят в служба на изстрадалия си народ. В какво е същността на това служене става ясно в „Делба”:

Напред сега с чувства и мисли
последната дялба да делим:
да изпълним дума заветна –
на смърт, братко, на смърт да вървим!

Същия мотив, но вече в разгърнат вид, откриваме и в „До моето първо либе”:

Запей, или млъкни, махни се!
Сърце ми веч трепти – ще хвръкне,
ще хвръкне, изгоро,- свести се!
Там, де земя гърми и тътне
от викове страшни и злобни
и предсмъртни песни надгробни…

Там…там буря кърши клонове,
а сабля ги свива на венец;
зинали са страшни долове
и пищи в тях зърно от свинец,
и смъртта й там мила усмивка,
а хладен гроб сладка почивка!

Ах, тез песни и таз усмивка
кой глас ще ми викне, запее?
Кървава да вдигна напивка,
от коя и любов немее,
пък тогаз и сам ще запея
що любя и за що милея!…

Дал съм два стиха в курсив, но това е до голяма степен условно, защото ако трябва да отграничаваме нещо по някакъв начин, то би следвало и трите строфи да бъдат удостоени с тази чест…
В „На прощаване” мотивът за смъртта също е водещ… Може да се каже, че именно мисълта за евентуалната, а в много отношения неизбежна и дори желана смърт  саможертва е основната причина, предизвикала изповедта „на прощаване”.Ботевият лирически герой никога не се е боял от смъртта, но при мисълта за бъдещата борба душата му се изпълва с изгаряща го тревога: какво ще стане с борбата, ако аз загина? Ще има ли кой да продължи борбата? Тези въпроси не му дават покой и той се обръща към своята майка, за да я направи своя изповедница и изпълнителка на последната му (предсмъртна!) молба и завет. Майката е тази, която трябва да осигури приемствеността в борбата, като възпита братята на бореца за народна свобода по такъв начин, че когато пораснат, да продължат делото на своя по-голям брат. Затова и като лайтмотив през целия текст минава темата за смъртта. Смърт…смърт…смърт…:

Аз зная, майко, мил съм ти,
че може млад да загина,
ах, утре като премина
през тиха бяла Дунава!…

Ако ти кажат, че азе
паднал съм с куршум пронизан,
и тогаз, майко, не плачи….

..но иди, майко, у дома
и с сърце сичко разкажи
на мойте братя невръстни,
да помнят и те да знаят,
че и те брат са имали,
но брат им падна, загина…

Кажи им, майко, да помнят,
да помнят, мене да търсят:
бяло ми месо по скали,
по скали и по орляци,
черни ми кърви в земята,
земята, майко, черната!…

…ти излез, майко, послушай
със мойте братя невръстни
моята песен юнашка –
защо и как съм загинал…

Дружина тръгва, отива,
пътят е страшен, но славен:
аз може млад да загина…
Но… стига ми тая награда –
да каже нявга народът:
умря сиромах за правда,
за правда и за свобода…

Май и на мен смъртта ми дойде в повече… Издръжливостта ми стига, колкото да маркирам най-характерното във връзка с проблема в останалите стихотворения. „Борба” завършва с лозунга на парижките комунари:”Хляб или свинец!”, т.е. „Хляб или куршум!” Близостта със „Свобода или смърт!” е повече от очевидна и не заслужава коментар…
В „Моята молитва” вече би трябвало да се дасещате какво би трябвало задължително да включва молитвата на Ботевия герой:

Подкрепи и мен ръката,
та кога въстане робът,
в редовете на борбата
да си найда и аз гробът!

Що се отнася до „Хайдути”, „Хаджи Димитър” и „Обесването на Васил Левски”, христоматийно известно е, че в тези стихотворения Христо Ботев опоетизира образа и делото на бореца за свобода и правда и възхвалява неговия подвиг. А най-прекият път към безсмъртието в поетическата визия на автора минава през смъртта саможертва, визия, която той претворява в дело, за да я превърне в част от собствената си биография.
Какво пропуснахме? – „Елегия”…Е, да, в тази относително ранна Ботева творба няма да открием порив към смъртта. За любителите на силни усещания ще приведем обаче един кратък цитат (за да не останат разочаровани):

Сочи народът, и пот от чело
кървав се лее над камък гробен;
кръстът е забит във живо тело,
ръжда разяда глозгани кости,
смок е засмукал живот народен,
смучат го наши и чужди гости!

Стига толкова за смъртта в поезията на Ботев в програмата по литература за 11 клас! И да подчертая за тези, които може и да не са разбрали: нямам намерение да ревизирам Ботев, Боже упази!… Репликите ми са по посока на програмата!
А по идея би трябвало да има и Харакири – 3.

0 Responses to “Харакири 2 или отново за програмата по литерагура за 11. и 12. клас”



  1. Вашият коментар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s





%d bloggers like this: