Харакири 3

Да припомним за онези, които сега попадат на серията „Харакири”: всъщност коментарът засяга учебната програма по литература за 11. и 12. клас, като основната ни теза и критично възражение срещу нея е, че тя е претоварена с произведения, в които има прекалено много смърт и страдание. Подобни тематични акценти едва ли са по вкуса на 17-18-годишни младежи и девойки. Какво биха могли да извлекат те от един почти садо-мазохистичен свят, в който основният проблем е как и за какво да умреш, а не например за какво и как да живееш? С много малко изключения!

И тъй, след Ботев дойде ред да видим как е представен в програмата по литература за 11. клас „патриархът” дядо Вазов. «Дядо» звучи толкова умилително, не намирате ли? Също като «Чичовци», т.е. нещо много нашенско, роднинско. Интересно е, че имаме поне още един «дядо» – Димитър Благоев – Дядото. И той изглежда ни е роднина. Както би казал Вазов: «съдбата понякога прави тия каламбури».

Но, да тръгнем от фактологията. Ето как е представен Вазов в програмата по литература за 11. клас:

1.2. Иван Вазов

Лирика: „Пряпорец и гусла“, „Тъгите на България“

2. Българската литература от

Освобождението до края на XIX в.

2.1. Иван Вазов

Лирика: „Епопея на забравените“, „Практическиятчеловек“, „Средство да нямаш врагове“,„Двайсетий век“, „Линее нашто поколенье“,„Сливница“, „При Рилския манастир“, „Към природата“, „Елате ни вижте“

Проза: „Чичовци“, „Под игото“, „Дядо Йоцо гледа“,.„Пейзаж“, „Тъмен герой“, „Кандидат за хамама“.

Е, тук наистина има изключения! Като същите тези „Чичовци“, за които стана дума – един текст, наситен с много хумор, но и с много любов. И именно любовта превръща сатирата в хумор. Представете си как би изглеждала повестта, ако я нямаше любовта, ако го нямаше усещането за роднинското. «Чичовците» биха се превърнали в «Чужденци»!. Разбира се, не по Камю…

Като други изключения бихме могли да посочим произведенията, в които Вазов критично, с много тревога и много болка анализира редица отрицателни явления, присъщи за следосвобожденската действителност: сатиричните стихотворения „Практическият человек”, „Средството да нямаш врагове”, „Линее нашто поколенье”, „Елате ни вижте!”; разказите  „Дядо Йоцо гледа“,.„Пейзаж“, „Тъмен герой“, „Кандидат за хамама“, които са от един и същ тематичен кръг с изброените стихотворения; посветените на природата  „При Рилския манастир“ и „Към природата“.

Всъщност „Елате ни вижте!” поразява с натуралистично поднесените картини на неимоверно човешко страдание. Историята в „Пейзаж” е не по-малко покъртителна, а сюжетът на „Тъмен герой” ни отвежда до такива дебри на тъмната страна на човешката душа, че става повод Вазов да напише може би най-мрачните народопсихологически разсъждения за народа ни. Изкушавам се да цитирам целия финал на разказа, независимо от обема, защото текстът е наистина показателен:

О, жестоки времена! О, жестоко племе!Героизмът на милостта е непознат за твоята душа! Жестокостта е елемент, присъщ на нашата българска природа, тя е проникнала в плътта и кръвта ни заедно с първите дихания на живота, заедно с отровеното мляко на нашите майки-робини. Не говорете ми за изключителните времена; не оправдавайте чрез политическите бури, които разлюшкаха страната ни, това ужасно проявление в нашия народен характер. Историята на никоя европейска революция в XIX век не е отбелязана с такива безпощадни зверщини и подли жестокости. Ни една от тия революции няма Конарета, Старопатиците, със зверските изтезания! Текли са кървави реки, падали са хиляди глави, сривали са се тронове и царства, но тия събития са били само страшни – не гнусни по жестокостта си. Да убиеш един въоръжен и опасен за тебе неприятел е простително, то е природният, жестокият природен закон на самозащитата, макар че и него граф Толстой счита за престъпленпе и дело несъвместимо с високия идеал на християнството. Но да изтезаваш или да накараш да изтезават една вързана и беззащитна жертва, без полза, без нужда, често без да я познаваш, това е варварщина на канибал, обяснима само чрез най-ниското културно равнище; а понеже ние сме европейци и прогресивен народ, то как инак да се изтълкува у нас същото грозно явление, ако не чрез вроденото в душата ни, сраснатото с нас още от деца чувство на жестокост и немилосърдие към ближния? Ние видяхме не преди много в столицата обесването на неколцина злодейци. Знаете ли кой извърши тоя ужасен и отвратителен акт? Няколко стражари, които доброволно приеха ролята на джелати… Някои от тия хора без друго са женени, имат семейство и вечерта ще прегръщат без трепет невинните си дечица със същите ръце, с които са прикачвали с позорното му було обесника на въжето. Във Франция, дето съществува смъртна казън, властта би се харно поизпотила, доде да намери за каквото щеш възнаграждение охотници да заместят държавния джелатин в случай, че той изчезне някъде. Това жестокосърдие не е дял само на хора от ниските среди, на декласираните – то е природно и на просветените, и на университантите!… Не смея да привеждам примери, че срам ми облива челото!… „Изгони природата из вратата, тя ще влезе през прозореца“, казва една световна пословица. Така и у нас: книгите, науката, идеологията успяват само навреме да поприспят свирепите нагони в душата ни, но не да ги изгонят от нея. Такива прерождения не стават така лесно, трябва за тях да работят цели поколения; трябват исполински усилия, за да се смекчат нравите у тоя народ и да накараш оня, който носи сабята, и оня, който държи книгата, да познаят, че преди да бъдат българи и тигрове, са человеци. Аз бих желал, щото в нашите училища, при другите науки, да се въведеше и нова наука: за человеколюбието. Нека този велик принцип на хуманност да проникне и в колибата, и в палата, и в черквата. Вместо думите: „Съединението прави силата“, девиза високополитическа, нека се турят над вратите на Народното събрание кротките думи на Исуса Христа: „Любите друг друга!“ – девиза високочеловеческа! У нас са проникнали от през море разни нови прогресивни учения: имаме либерали, имаме партизани на социализма, имаме ги на демокрацията, имаме даже партия републиканска и радикална. Няма ли кой да основе партия на милосърдието?…

(Пълния текст на разказа можете да намерите тук.)

„Аз бих желал, щото в нашите училища, при другите науки, да се въведеше и нова наука: за человеколюбието.” А нима литературата не е тази наука за човеколюбието? Само че проблемът е в това, дали е възможно да възпитаваш в дух на милосърдие, като даваш на възпитавания предимно примери на жестокости и насилия? Може ли да се възпитава в дух на доброта, когато вниманието е насочено преди всичко към изследване на проявите на злото?

0 Responses to “Харакири 3”



  1. Вашият коментар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s





%d bloggers like this: