„Майце си“-план за анализ

„Майце си”
План за анализ

  1. Първото публикувано Ботево стихотворение – в-к „Гайда”, април 1867 г. В-к
    „Гайда” е редактиран от П.Р.Славейков и излиза в Цариград.
  2. По-рано през същата 1867 г. Христо Ботев се завръща в Калофер от Русия, за да замести в училището болния си баща. Стихотворението най-вероятно отразява настроенията на младия Ботев, докато е бил в Русия. Както е известно, през 1863 г. той е записан във Втора одеска гимназия, откъдето е изключен през 1865 г. До началото на 1867 г. живее в Русия: първоначално в Одеса, а в края на 1866 г. учителства няколко месеца в бесарабското село Задунаевка.
  3. Заглавието „Майце си”, т.е. „На майка ми” предполага съкровена изповедност, тъй като майката е най-скъпият и доверен човек. Можем да отбележим, че в Ботевата поезия майката е особено важна личност за лирическия герой. Майката е довереница и изповедница, между нея и нейния син съществува изключително силна духовна връзка. Не стоят така нещата по отношение на връзката син – баща. В поезията на Ботев бащата е маргинална фигура. В стихотворенията, в които срещаме типичния Ботев герой, неговия поетически двойник – бореца за свобода и правда – бащата е подчертано негероична фигура, а неговите функции са иззети от сина. Синът е този, който трябва да извърши подвизите, а бащата…
  4. Стихотворението е класическа елегия. В нея един млад човек изплаква болката, изпълнила изстрадалата му душа, и търси утеха и разбиране от страна на майката. Водещи в творбата са мотивите за разкъсаните връзки с рода, за страданието, за самотата, скитничеството, разочарованията и безизходицата в живота. Лирическият герой представя живота си като мъчителна агония и се чувства като човек, който е претърпял жестоко поражение в сблъсъка с действителността.
  5. Особено важно за разбирането на текста е осъзнаването, че това е една особена творба, която стои встрани от познатия ни корпус от типично ботевски стихотворения, в които главен герой е борецът за свобода и правда. В „Майце си” героят е типичен родов човек, а не патриот и борец. В този текст не се проблематизират робството,  свободата,  борбата за освобождение, липсват образите на народа и родината. Мислите и чувствата на лирическия герой очертават параметрите на класическия патриархално-родов свят с неговите ценности, морални и нравствени норми, характерен манталитет на неговите представители.
  6. Първите две строфи внушават усещането за обърканост на лирическия герой, неговото недоумение, защо е обречен на страдания. Героят търси обяснение за своето настояще, но отговор няма. Има само непоносимо страдание. Строфите са разгърнати като реторични въпроси, изградени по един и същ смислов модел: първите два стиха питат за извършени в миналото престъпления, а 3-ти и 4-ти стих представят мъчителното настояще като наказание – възмездие за стореното в миналото. Прави впечатление, че престъпленията са спрямо родовия свят и това е едно от основанията да твърдим, че героят е типичен родов човек:

Ти ли си, мале, тъй жално пела,
ти ли си мене три годин клела….
……………………………………………..
Бащино ли съм пропил имане,
тебе ли покрих с дълбоки рани…

Според народните поверия майчината клетва настига и в гроба. Но какво    ли        трябва да е извършил лирическият герой, та майката да го прокълне и да кълне            „три годин”! своето чедо? Прахосването на родовото имущество, и то по един             подчертано неморален и уронващ доброто име на рода начин    (пропиването на                   имането),е изключително тежко престъпление спрямо родовия
свят.Подобно опозоряващо и застрашаващо устоите на родовия свят действие        няма как да не                   нарани дълбоко членовете на рода и да не предизвика техния  справедлив гняв.Дали обаче лирическият герой е толкова пропаднала            личност? Възможно ли  е той да бъде толкова престъпно безотговорен към      най-    близките си хора? Избързвайки малко напред в текста, ще кажем, че лирическият герой не е нехранимайко, а любящ син, който не би могъл да извърши каквито и да било престъпления спрямо рода си. Ето няколко          цитата, илюстриращи любовта на героя към неговите близки и в частност             към      майката:
Освен теб, мале, никого нямам,
ти си за мене любов и вяра…
…………………………………………………
Много аз, мале, много мечтаях:
щастие, слава да видим двама…..

За същото говори и последната съкровена „желба” (желание, мечта), останала на               героя: „…в прегръдки твои мили да падна,/ та туй сърце младо, таз душа страдна/          да се оплачат тебе горкана…” Очевидно човек, които чувства и мисли по този            начин, не би могъл да извърши престъпления спрямо родовия си свят. Като          типичен родов човек лирическият герой не мисли съществуването си отделно от             рода, а смисъла на живота си вижда в служенето за благото, за славата на рода.                 Тогава? Тогава се оказва, че „вините” на героя са хипотетични, каквито са и             неговите „престъпления”. В случая зададените в реторичен план въпроси не            визират реални престъпления, а се явяват като илюстрация за степента на             страданията на героя: той страда в настоящето си така, сякаш е извършил                 възможно най-тежки престъпления, каквито за един човек с патриархално-                        родово съзнание са престъпленията спрямо рода.

7.  Как е внушена представата за страданието в настоящето на героя? Чрез мотива за   скитничеството, което предполага и бездомничество: чрез ситуацията на          раздяла, представена в началните две строфи – очевидно героят е далеч от             своите близки, което за един родов човек само по себе си е изключително тежка и драматична ситуация: чрез представата за конфликта на героя със света, в            който пребивава; чрез мотива за погубената младост, развит по такъв начин, че            да създаде алюзия за бавно умиране, за мъчителна агония:

…та скитник ходя злочестен ази

и срещам това, що душа мрази?

…………………………………………………

…та мойта младост, мале, зелена

съхне и вехне люто язвена?!

8.  Следващите две строфи въвеждат мотива за другарството, но в същото време          доразвиват темата за страданието на героя. Когато човек губи важни за себе си   връзки със света, той се опитва да развие компенсаторни такива, които да му          дадат поне илюзорно усещане за стабилност. Може би компанията на „милите     другари” ще избавят героя от терзанията? Уви, оказва се, че другарството е формално, че липсва истинско приятелство и макар и сред хора, Ботевият герой    пак си остава самотен. Защо? Защото т.н. „мили другари” не са като страдащия             герой, защото имат друго отношение към живота и света, те са носители на друг тип душевност и ценности. Създава се впечатлението, че другарите нямат онова             критично отношение към заобикалящия свят, така характерно за лирическия           герой. Те не откриват около себе си „това, що душа мрази”, а напротив – смеят     се, веселят се, доволни са от себе си и от живота. Категоричната позиция на      техния „другар” по отношение на заобикалящата го действителност го представя като зряла, сериозна личност с изградени убеждения, представи, принципи,           идеали. В съпоставка с него „милите другари” изглеждат повърхностни и          несериозни, по детски безгрижни и безотговорно безкритични към      обкръжаващата ги действителност. Ето защо Ботевият лирически герой остава             сам. Той съзнателно се дистанцира от другарите си, сред които няма дори един,     който да бъде достоен да бъде негов приятел. Принуден по стечение на           обстоятелствата да дели една компания с тях, героят се затваря в себе си и не       допуска никого до своя интимен духовен свят, защото знае, че няма да срещне       разбиране, защото сред тях няма сродна по дух и идеи душа. С много болка е           изпълнено признанието за невъзможността да споделиш с някого мислите и      чувствата, които те терзаят:

Приятел нямам

да му разкрия що в душа тая;

кого аз любя и в какво вярвам –

мечти и мисли – от що страдая.

Тази самотност на лирическия герой прави мъките му още по-непоносими,             защото той няма  дори на кого да ги изплаче, та да му олекне поне от малко –     малко.

9.   Следващите две строфи разкриват бездната на отчаянието и безизходицата,            които чувства лирическият герой. Единствена негова опора, единствена негова       връзка с живота е останала майката. Макар и далеч от него, тя е неговият        единствен истински приятел, пред когото да разкрие душата си и да изплаче          болката си:

Освен теб, мале, никого нямам,

ти си за мене любов и вяра;

но тука вече не се надявам

тебе да любя: сърце догаря!

„Ти си за мене всичко!” – признава героят на своята майка. „Ти си моят живот!”     И в същото време: съхнене, вехнене, тлеене, попарване от слана, догаряне…- все            знаци на смъртта. Защо? Защо такова пораженческо мислене? Защото триадата            вяра – надежда – любов, която символизира духовните устои на човека, както        отдавна са отбелязали изследователите на Ботевото творчество, е разкъсана.             Надеждата е мъртва, а това означава липса на перспектива, тотално разцентроване на духовния свят на героя, липса на опора, духовна смърт. Една    от основните             причини за това трагично светоусещане е чувството за поражение. Жестокият     живот, жестоката действителност са унищожили надеждите на             героя да реализира своите мечти и въжделения. Както вече отбелязахме, визията   за бъдещето представя героя като типичен родов човек, нека подчертаем това       още веднъж. Бъдеще обаче няма за обезнадеждената душа: „…за вси желби    приготви яма!” Гробът е бъдещето за мечтите и грандиозните планове за     „щастие, слава…”

10. Оказва се, че все пак нещо е оцеляло, една последна „клета” желба: да бъде възстановена нарушената родова хармония, като този акт да бъде предшестван от едно катарзисно нравствено и духовно пречистване – освобождаване от гибелното озлобление, изпълнило душата на лирическия герой:

Една сал клета, една остана:

в прегръдки твои мили да падна,

та туй сърце младо, таз душа страдна

да се оплачат тебе горкана…

Баща и сестра и братя мили

аз да прегърна искам без злоба…

Какво да кажем? – Типичен, класически родов човек!

Какво да добавим? – Това, че по думите на Д-р Кръстев, цитирам по памет, моля да бъда простен, ако не съм съвсем точен,  „Майце си” е „най-сълзливото Ботево   стихотворение…”

11. Що се отнася до последните два стиха: „…пък тогаз нека измръзнат жили,/ пък        тогаз нека изгния в гроба!”, противно на някои интерпретации, че чрез тях      лирическият герой заявява готовността си да се впусне в борбата за        освобождението на отечеството и в таз битка да си найде и той гробът…, кога       въстане робът… , бих казал, че те са по-скоро речеви жест, чийто смисъл е: „Пък    тогаз да става каквото ще! Дори и смъртта няма да ме уплаши!” Което още          веднъж представя героя от „Майце си” като типичен родов човек, а не като   патриот и борец, чиято единствена мисъл и тревога е как по-скоро да жертва             живота си.

12. Това е, скъпи мои! Дванадесетицата в случая беше задължителна, за да се    придаде на текста… Вие знаете какво!

И ако забележите някакви правописни или пунктуационни грешки, а те биха          могли да се появят единствено по „технически причини”, обадете се ,та да ги             поправим и да не се излагаме: аз – че съм ги допуснал, вие – че не сте ги     забелязали…

Vale!

3 Responses to “„Майце си“-план за анализ”


  1. 1 dimy93 октомври 21, 2010 в 6:31 pm

    мерси помогнахте на 1 клет ученик да разбере Ботевото творчество.Поклон пред усилията ви

  2. 2 Mili май 12, 2013 в 3:27 pm

    Мерси много за разбираемия анализ :))

  3. 3 Vicky септември 25, 2013 в 1:40 pm

    Благодарско😉


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s





%d bloggers like this: