Воинският етос или основни нравствено-етични норми и понятия, свързани с поведението на героите в „Илиада” („кодекс на честта”) ( по Иван Драч )

Забележка: Обърнете специално внимание на този кратък текст, защото той обяснява логиката в поведението на древногръцкия воин.

  1. Родовите връзки налагат на героя определени задължения. Героят не трябва да посрами нито себе си, нито своя род (честта на бащата, на дедите). Независимо от факта, че боговете имат власт над хората, човек носи лична отговорност за своята съдба. Героите се сражават за своето достойнство без оглед на това, дали боговете ги покровителстват, или не (типичен пример – поведението на Хектор по време на двубоя му с Ахил).
  2. Доблест („арете”). – Доблестта е основна норма, в съответствие с която се дава положителна или отрицателна оценка за героя. Доблестта е преди всичко военна ( воинска) и се отъждествява с храбростта, безстрашието, войнствеността. Героят задължително трябва да бъде борбен, агресивен, дързък, войнствен, да търси битката. Миролюбието, страненето от битките е осъдително и недостойно за воина. В „Илиада” няма невойнствени герои. Единственото изключение и Терсит, който  е антигерой.
  3. Чест („тиме”). – Плод на геройската доблест е честта, която има не само духовен, но и материален смисъл: тя е не само почит и уважение, но се разбира и като честта да владееш (да притежаваш) определени материални блага. Честта е свързана както с уважението, дължащо се на високо обществено положение, така и с произтичащите от това материални облаги. Наградата е своеобразен материален еквивалент и свидетелство за честта на героя. Отнемането на заслужена  награда е равносилно на лишаване от чест, на опозоряване. Това героят не може да понесе и е готов на всичко, за да се защити (свадата между Ахил и Агамемнон).
  4. Слава. – Воинската доблест и чест намират своето обществено признание в славата на героя. Славата е висше признание за воина и го тласка към неповторимост, към извършване на геройски подвизи. Славата не е монопол на определена прослойка или съсловна група, а е общочовешко достояние. Всеки може да си спечели безсмъртна слава, проявявайки доблест в битките или с мъдрото си участие във воинските съвети (Нестор, гадателите). Чрез  славата героят утвърждава себе си като личност. От спечелената слава се определя мястото му в обществото и във военната йерархия.
  5. Срам („айдос”). – Срамът най-често е свързан със страха на героя да не се опозори. Чувството за срам се поражда от обществената оценка за поведението на героя или дори само от мисълта за общественото мнение. (Хектор се страхува, че троянците могат да го упрекнат, ако той не влезе в битката, и това поражда у него остро чувство за срам, което го кара да приеме двубоя с Ахил и да загине, но да загине като истински герой, увековечил името си!) В този смисъл чувството за срам изпълнява защитни функции и предпазва героя от безчестие и позор, подтиква го към извършване на героични подвизи, които да му донесат безсмъртна слава.

Необходима добавка:

Гневът – Гневът е особено чувство или състояние на духа на героя. Гневът има двойствена природа: от една страна, той заслепява героя, замъглява разума му и го кара да постъпва импулсивно и неконтролируемо, като често това води до т.н. хюбристично поведение („хюбрис” или „хибрис” означава прекомерност, нарушение, прекрачване на допустимите за хората граници). Това поведение превръща героя в нарушител на установените норми и обикновено боговете се намесват и наказват героя, за да възстановят нормата и реда. От друга страна, в  гнева си  героят  е способен да извърши неща, които са непосилни за обикновения смъртен; гневът издига героя до висините на божественото, тласка го към подвизи и спечелване на безсмъртна слава. Колкото по-гневлив е един герой, толкова по-велик е той и обратно: величието на героя предполага гневливост. Неслучайно „Илиада” е поема за гнева на най-великия ахейски герой – Ахил. Разбира се, боговете са най-гневливи, а първенството е запазено за Зевс!…

2 Responses to “Воинският етос или основни нравствено-етични норми и понятия, свързани с поведението на героите в „Илиада” („кодекс на честта”) ( по Иван Драч )”


  1. 1 mister_sou октомври 3, 2011 в 3:30 am

    Здравейте,

    „Етос“ или „Епос“ – е точната дума от заглавието?
    Извинения за забележката.

    • 2 daskal2 октомври 3, 2011 в 1:42 pm

      Привет!
      И, благодаря Ви, Mister_sou!
      „Етос“, а не „епос“. „Етос“ е едно особено съществително, производно от „етика“, „етичен“, „етически“ и съответно отнасящо се до нравствено-етичните норми, които определят и дори предопределят поведението на героите от „Илиада“. Ахил, Хектор и всички останали герои, изключая Одисей!, са абсолютно предвидими като поведение, защото стриктно спазват „рицарския“ кодекс на своето време, т. е. „етоса“, правилата на нравствено-етичното поведение. Това е и в това е смисълът на текста – да представи „етоса“, т.е. правилата.
      Още веднъж: Благодаря!


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s





%d bloggers like this: