Драмата на родовия човек в елегията на Христо Ботев „Майце си” (интерпретативно съчинение с обяснения за това как се пише и критерии за оценка)

Драмата на родовия човек в елегията на Христо Ботев „Майце си“

„Майце си” е първото Ботево стихотворение, отпечатано във в-к „Гайда” на П.Р.Славейков през 1867 г. Тази творба отразява настроенията и преживяванията на младия Ботев и е доста по-различна от останалите му поетически текстове, защото в нея лирическият герой не е борецът за свобода и правда, пламенният патриот, готов на саможертва в името на свободата, а един типичен родов човек, объркан и страдащ, който е твърде далеч от каквито и да било патриотични мисли и проблеми, които да го вълнуват.(1)

„Майце си” по своята същност е съкровена изповед, в която се разкрива драмата на родовия човек. Основанията да определим героя като човек на рода са няколко: обръщението към майката, която е най-важният представител на рода за лирическия герой; ситуацията на раздяла с родовия свят, която е в основата на драмата на героя и основен източник на страдание(5); мечтите и надеждите на героя за лична реализация, които не са егоистични, а са подчинени на идеята за благото на рода и особено последната му мечта – да се завърне при своите роднини, за да възстанови разкъсаните връзки с рода, което за героя е равнозначно на избавление.(3) Що се отнася до драмата, тя се откроява, както казахме, в страданието му, породено не само заради откъснатостта от рода, но и от чувството за поражение в битката с чуждия свят и с живота, от загубата на духовни опори. Ситуацията се утежнява и от самотата на героя, от чувството за отчужденост. Именно това провокира и обръщението към майката – изповедта е трагичен вопъл на една наранена душа, която търси разбиране и утеха. (4)     (2)

Още от самото начало на „Майце си” читателят е въвлечен в драмата на родовия човек(7). Лирическият герой изповядва своето страдание(8) и своето объркване(8), породено от невъзможността да открие логични причини за своята злощастна участ(9)    (6):

Ти ли си, мале, тъй жално пела,
ти ли си мене три годин клела,
та скитник ходя злочестен ази
и срещам това, що душа мрази?

Бащино ли съм пропил имане,
тебе ли покрих с дълбоки рани,
та мойта младост, мале, зелена
съхне и вехне люто язвена?!

Реторичните въпроси( 11) говорят не толкова за вината на героя, колкото са илюстрация на неговото страдание(12). Настоящето си, очевидно далеч от родния край и близките, той възприема като наказание за най-тежки престъпления, извършени спрямо рода (пропиляване на родовото имущество, нараняване на чувствата на майката), което недвусмислено говори, че пред себе си имаме един типичен родов човек, чието мислене, душевност, мироглед са подчинени на ценностите и нравствено – етичните и морални норми на патриархално – родовия космос(13). Мотивите за раздялата, за майчиното оплакване и клетвите, за скитничеството и злочестината представят трагичните измерения на страданието(12) на лирическия герой. Тези внушения се доразвиват чрез мотива за погубената младост във втора строфа. Ситуацията се утежнява и от факта, че героят пребивава в свят, който не се съгласува с неговите идеали, с неговите възгледи и убеждения – това е един  омразен свят, срещу който въстава възмутената душа на героя. И страданието(12) му придобива измерението на бавно и мъчително агонизиране, особено ефектно внушено чрез метафоричните глаголи „съхна” и „вехна”, описващи мъките на смъртно наранената младост(11).     (10)

Мотивът за самотата(15) на лирическия герой, въведен в трета и четвърта  строфа, доразвива в градация представата за драмата на родовия човек в текста на Хр. Ботев (14). Лирическият герой не е сам, той е в обществото на своите „мили другари”, споделя техните радости („…с тях наедно и аз се смея”), но всъщност е в скрит конфликт с тях(16) и затова нито един не е допуснат до духовния му свят, до мечтите, мислите, страданията. Затова героят признава по-нататък в изповедта си: „ Освен теб, мале, никого нямам…” Майката е единственият човек, пред когото синът може да разкрие изстрадалата си душа, за да потърси опора и утеха(17). Особено драматично звучи признанието на лирическия герой, че не е успял да реализира нито една от своите мечти:

Много аз, мале, много мечтаях
щастие, слава да видим двама,
сила усещах – що не желаях?
Но за вси желби приготви яма!

Едва ли бихме могли да си представим в адекватно какво става в душата на младия човек, който е преживял крушението на мечтите(18) си и който не вижда никаква перспектива пред себе си! А мечтите му са били толкова чисти, толкова благородни! Мечти на един истински любящ син.

Има ли изход от драмата на героя? Има ли спасение за родовия човек, запокитен от съдбата в чужд край, далеч от близки и роднини? Последната „желба” на младия страдалец подсказва решение, което е напълно в съответствие с житейските и поведенчески ценностни схеми на патриархално-родовия свят(19):

Една сал клета, една остана:
в прегръдки твои мили да падна,
та туй сърце младо, таз душа страдна
да се оплачат тебе горкана…

Баща и сестра и братя мили
аз да прегърна искам без злоба,
пък тогаз нека измръзнат жили,
пък тогаз нека изгния в гроба!

Спасение ще донесе завръщането при своите, възстановяването на разкъсаните връзки с рода(20). Едва тогава, когато героят изплаче „страдната” си душа, когато я пречисти от натрупаното озлобление, той ще възстанови душевното си равновесие и животът му наново ще придобие смисъл. Последните два стиха, които в случая са речеви жест, чийто смисъл очевидно е „Пък тогава да става каквото ще, и смъртта не е вече страшна!”, особено ефектно внушават, че възстановяването на хармонията във взаимоотношенията на героя и родовия свят е единственото възможно разрешение на неговата драма.

В заключение можем да кажем, че „Майце си” е една класическа елегия, в която се срещаме с драматичната изповед на един млад човек, типичен представител на патриархално – родовия свят, претърпял поражение в сблъсъка си с грубата действителност. Разочарован и покрусен, героят търси упование и утеха, за да ги получи от най-скъпия за него човек – майката.

Необходими обяснения:

  1. Увод. Дадени са най-общи сведения за творбата, като най-важна е информацията за нейното съдържание и за мястото й в Ботевото поетическо творчество. Печелим и точките, предвидени в критериите за оценка на интерпретативно съчинение, регламентирани в 1.2. (1.2. Знания за автора и творбата и свързаните с тях процеси в българската литературна история – 2 т.).(вж.1)
  2. Въвеждаща теза.  Целият абзац е нашата въвеждаща теза.  По принцип тя е оформена като система от твърдения. В нея изясняваме най-важните проблеми, които поставя пред нас заглавието. Особено важно е да използваме понятията и словосъчетанията в техния чист вид, така, както са фиксирани в заглавието, а не да ги заместваме със синонимни думи и изрази, защото така можем много лесно да се отклоним от темата, да я видоизменим, да преакцентираме проблематиката или дори тотално да я подменим. След като в заглавието основното, което трябва да изясняваме, е ДРАМАТА, ще пишем за ДРАМАТА, а не за страданието или за самотата или за каквото и да било друго нещо, което може и да е свързано с драмата, но само по себе си не е драмата на героя. Щом заглавието изисква от нас да изследваме драмата на РОДОВИЯ ЧОВЕК, ще пишем за драмата на РОДОВИЯ ЧОВЕК, а не за нечия друга драма. И задължително ще трябва да изтъкнем, че лирическият герой не е някакъв друг, а именно РОДОВ ЧОВЕК!

Разбира се, основната функция на въвеждащата теза е да изясни как разбираме заглавието, дали разчитаме правилно и изчерпателно проблемите, които то поставя, да представи нашето разбиране, нашите идеи във връзка със заглавието, да изясни какво съдържание влагаме в основните понятия, които очакват своята интерпретация, дали правилно разчитаме връзките между понятията, логиката на тези връзки, причинно-следствените зависимости и т.п. (вж. 2).

Ето защо в настоящата въвеждаща теза поставихме акцент върху две неща:

а) Да обосновем идеята, че лирическият герой в стихотворението е РОДОВ ЧОВЕК (вж. 3).

б) Да разкрием същността на драмата и нейните основни причини (вж. 4 и 5. Маркираното с цифрата 5 обслужва и двете основни тези.)

NB! Обърнете внимание, че всяка една от двете тези се състои от няколко подтези (микротези), които в доказателствената част ще изискват всяка за себе си своето внимание. С други думи заявеното във въвеждащата теза трябва да намери своята адекватна реализация в доказателството.

Междувременно спечелихме още точки –  2.1. Теза, съответстваща на формулирания проблем – 3 т.

  1. Доказателствена част.  Доказателството е най-важната част от интерпретативното съчинение. Едно от нещата, които не трябва да забравяме и които най-често се пренебрегват, е задължението да припомняме основните тези, изложени във въвеждащата теза. Обикновено учениците считат това за ненужно и все питат защо е необходимо. Простичкият кратък отговор е: за да е ясно какво точно ще доказвате. Ама нали го казахме във въвеждащата теза! Да, но във въвеждащата теза има няколко основни тези и всяка от тях се разпада на още няколко подтези! Смисълът на припомнянето е да се внесе яснота: коя от основните тези и коя от подтезите на тази основна теза ще аргументираме. Ама то не се ли подразбира? Не, не се подразбира! За пишещия нещата може и да са ясни, но смисълът на текста е не да си разбираме сами какво сме написали и защо (често това е непостижим идеал!); смисълът на текста е да направим така, че онова, което е ясно за нас, да стане ясно и за четящия. У-ф-ф! Егати простотията! WTF! Това е обаче положението! Ако в задача по математика от вас се изисква да изчислите лицето на триъгълника, а вие изчислите хипотенузата… Дали ще реагирате по същия начин, когато ви кажат, че не сте направили това, което се е очаквало от вас? И къде ще е простотията? Има правила и изисквания, които са задължителни и не подлежат на дискутиране, а трябва да се спазват! Разбира се, винаги има хора, които са се родили научени и не приемат някой да се опитва да ги дообучава, т.е. да се опитва да ги въведе в заблуждение, да ги преметне, демек, защото основната задача на учителите не е да обучават учениците, а само да им объркват добре подредените представи за света и живота… Но какво пък?… За тях е моето WTF!
  2. Структура на доказателствената част.  Логичната схема е следната:

а) Припомняне, доуточняване, доизясняване на въвеждащата теза (вж. 6).

NB! Боравим с точните понятия, фиксирани в заглавието (вж. 7)

NB! Припомнено е какво стои в основата на драмата (вж. 8), а също и  една от причините за така създадената ситуация (вж. 9). Да не забравяме, че всичко това припомня част от казаното в 4 и 5 във въвеждащата теза.

б) Припомняне определени литературни факти или насочване към такива, които да илюстрират тезата ни и да подготвят нейната аргументация. Текстът преди цитата изпълнява и тази функция, а заедно с това подготвя и самото цитиране: цитатът илюстрира казаното в предхождащото го изречение.

в) Цитиране. За едно интерпретативно съчинение е изключително важно да включва в себе си значими за темата части от текста, който трябва да интерпретираме! Освен с цитиране това може да бъде постигнато и с преразказ на основни литературни факти: сюжетна схема, определени събития, описания и т.п.

г) Интерпретиране на литературните факти. Не трябва да се забравя обаче, че припомнянето на литературните факти (например един цитат) нищо не доказва. Фактите трябва да бъдат интерпретирани, т.е. обяснени, изтълкувани така, че чрез нашите разсъждения да докажем убедително истинността на нашата теза. Освен това цитатът дава възможност за конкретен анализ на художествените изразни средства, използвани от автора. (вж.10)

NB! При анализа на художествените изразни средства (тропи, фигури, похвати…) не трябва да оставаме на ниво констатация. Самото откриване на един епитет или сравнение, или метафора не носи особени плюсове за една писмена работа. Най-важното е да се изясни каква е функцията на използваните художествени изразни средства: какви са внушенията, постигнати чрез използването на съответното средство, какъв е ефектът, какви смисли се пораждат. (вж 11)

NB! Текстът след цитата аргументира и двете основни тези: за драмата на героя, в основата на която е неговото страдание (вж. 12), и за родовите характеристики на неговата личност (вж.13).

д) Обобщение или преход към друга теза или към други аспекти на разглежданата основна теза. ( вж. 14) В конкретния случай продължаваме да доизясняваме основната идея – че в основата на драмата на героя е неговото страдание – като добавяме още един щрих към картината: мотива за самотата(вж 15). Повтаряме още веднъж процедурата от предходните два абзаца, като следваме лирическия сюжет. Последователният анализ на текста много често осигурява прегледност и смислова свързаност на интерпретацията, но не трябва да изпускаме от внимание основната цел на интерпретацията – да прокоментираме и обясним текста от точно определена гледна точка – тази, зададена в заглавието. Това се постига чрез своевременно (в началото на абзаците!), конкретно, точно и ясно припомняне на основните тези по темата. Ако успеем в рамките на отредените ни 4 страници (според регламента на матурата по БЕЛ) да бъдем и изчерпателни, още по-добре!

NB! За да избегна повторенията, ще маркирам само най-важното в по-нататъшното изложение:

а) Конфликтът със средата във връзка с мотива за самотата и с мотива за страданието (вж 16)

б) Майката като единствена опора на лирическия герой. Силата на духовната връзка между майката и сина. (вж. 17)

в) Тезата за гибелта на мечтите (вж. 18)

г) Тезата за това, че героят е типичен родов човек (вж. 19)

д)Възможността за спасение, за преодоляване на драмата (вж. 20)

5.   Заключение.  Обикновено това са няколко изречения, чрез които да се върнем
към най-основното по темата и да направим едно финално обобщение. Трябва да се
предпазваме от дословно повторение на въвеждащата теза.

P.S. Този текст далеч не претендира да бъде съвършен образец за интерпретативно съчинение. Един по-строг и критичен поглед вероятно ще открие доста несъвършенства.  В този текст обаче са спазени основни правила, принципи и стратегии за изграждане на интерпретативно съчинение, от което пък зависи оценката. А обясненията на практика са най-ценното нещо! Надявам се текстът и коментарът да бъдат от полза на всички, които биха искали да знаят какво пишат и защо го пишат по точно определен начин, а не както дойде.

P.P.S. Не се страхувайте от повторенията (на думи и изрази). Понякога повторенията са абсолютно необходими, за да се осъществи смисловото единство на текста. Ключовите думи и понятия няма как да не се повтарят! Разбира се, ако в три последователни изречения обозначим подлога по един и същ начин (той-той-той или героят-героят-героят), това би било наистина досадно повторение, което задължително трябва да се избегне!

В заключение добавям и критериите за интерпретативно съчинение.

 КРИТЕРИИ ЗА ОЦЕНКА НА ИНТЕРПРЕТАТИВНО СЪЧИНЕНИЕ (30 точки)

1. Литературни компетентности – 10 т.

1.1. Разбиране на условния характер на художествената литература – 2 т.

1.2. Знания за автора и творбата и свързаните с тях процеси в българската литературна история – 2 т.

1.3. Знания за строежа и функционирането на художествената творба и умение да се прилагат при изясняване на зададения проблем – 3 т.

1.4. Умение за интерпретиране на художествения смисъл – 3 т.

2. Компетентности за изграждане на аргументативен текст. – 12 т.

2.1. Теза, съответстваща на формулирания проблем – 3 т.

2.2. Целенасочена и задълбочена аргументация – 3 т.

2.3. Логически последователна аргументация – 3 т.

2.4. Ясно обособени, логически последователни и смислово обвързани композиционни части – 3 т.

3. Езикови компетентности – 8 т.

3.1. Владеене и прилагане на лексикалната норма – 2 т.

3.2. Владеене и прилагане на граматичната норма – 2 т.

3.3. Владеене и прилагане на правописната норма – 2 т.

3.4. Владеене и прилагане на пунктуационната норма – 2 т.

 

0 Responses to “Драмата на родовия човек в елегията на Христо Ботев „Майце си” (интерпретативно съчинение с обяснения за това как се пише и критерии за оценка)”



  1. Вашият коментар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s





%d bloggers like this: